Докато политиците и бизнес лидерите се отправят към Давос, световната икономика е изправена пред може би най-голямото си изпитание след Втората световна война.
Нахлуването на Русия в Украйна задълбочи пандемията от Covid-19, наслагвайки криза върху криза, която погубва човешки животи, забавя растежа и повишава инфлацията. Високите цени на хранителните продукти и енергията са тежко бреме за домакинствата по целия свят. Затягането на финансовите условия оказва допълнителен натиск върху силно задлъжнелите държави, компании и семейства. Държавите и търговските дружества преоценяват глобалните вериги за доставки в условията на постоянни смущения.
Когато към това добавим и рязко повишената нестабилност на финансовите пазари и продължаващата заплаха от изменението на климата, сме изправени пред потенциално преплитане на бедствия.
Въпреки това способността ни да реагираме е затруднена от друга последица от войната в Украйна — рязко нарасналия риск от геоикономическа фрагментация.
Как стигнахме дотук? През последните три десетилетия потоците от капитали, стоки, услуги и хора преобразиха нашия свят, подпомогнати от разпространението на нови технологии и идеи.
Тези интеграционни сили повишиха производителността и стандарта на живот, като утроиха размера на световната икономика и извадиха 1,3 милиарда души от крайна бедност.
Но успехите на интеграцията станаха причина за самодоволство. Неравенствата в доходите, богатството и възможностите продължиха да се задълбочават в твърде много държави в продължение на дълъг период от време, а през последните години тази тенденция се засили и между отделните държави. Хората бяха изоставени, тъй като индустриите се промениха в условията на глобална конкуренция. А правителствата се затрудняват в оказването на подкрепа.
Напрежението в областта на търговията, технологичните стандарти и сигурността нараства от много години, подкопавайки растежа и доверието в настоящата глобална икономическа система. Проучване на МВФ сочи, че само несигурността около търговските политики е понижила глобалния брутен вътрешен продукт през 2019 г. с близо 1 процент. А от началото на войната в Украйна нашият мониторинг показва, че около 30 държави са ограничили търговията с храни, енергия и други ключови стоки.
Разходите, свързани с по-нататъшната дезинтеграция, ще бъдат огромни за всички страни. Ще пострадат хората на всяко ниво на доходи — от високоплатените специалисти и работещите в експортно ориентирания производствен сектор средни доходи, до нископлатените работници, чието оцеляване зависи от вноса на храни. Все повече хора ще се отправят на опасни пътувания, за да търсят възможности за реализация другаде.
Помислете за последиците от пренастройването на веригите за доставки и по-високите бариери пред инвестициите. Те биха могли да затруднят износа на развиващите се страни към богатия свят, придобиването на ноу-хау и натрупването на благосъстояние. Напредналите икономики също ще трябва да плащат повече за едни и същи продукти, което ще доведе до инфлация. Производителността ще пострада, тъй като те ще загубят партньорите си, които в момента правят съвместни иновации с тях. Според проучвания на МВФ само технологичната фрагментация може да доведе до загуби от 5 процента от БВП за много страни.
Или помислете за новите разходи за транзакции за хората и предприятията, ако държавите разработят паралелни, несвързани платежни системи, за да намалят риска от потенциални икономически санкции.
Така че имаме избор: да се предадем на силите на геоикономическата фрагментация, които ще направят света ни по-беден и по-опасен. Или да променим начина, по който си сътрудничим, за да постигнем напредък в справянето с общите предизвикателства.
Възстановяване на доверието в глобалната система — четири приоритета
За да възстановим доверието в способността на основаната на правила глобална система да работи добре в полза на всички страни, трябва да преобразуваме икономическата си тъкан по нов и по-добър начин. Ако започнем с фокусиране върху неотложни въпроси, по които напредъкът очевидно ще бъде от полза за всички, ще можем да изградим доверието, необходимо за сътрудничество в други области, в които има разногласия.
Представяме четири приоритета, които могат да бъдат постигнати само чрез съвместна работа.
Първо, укрепване на търговията с цел повишаване на устойчивостта.
Можем да започнем още сега, като намалим търговските бариери, за да облекчим недостига и да намалим цените на храните и другите продукти.
Не само държавите, но и компаниите трябва да диверсифицират вноса, за да защитят веригите за доставки и да запазят огромните ползи за бизнеса от глобалната интеграция. Въпреки че геостратегическите съображения ще продължат да определят някои решения за снабдяване, това не трябва да води до дезинтеграция. Бизнес лидерите трябва да играят важна роля в това отношение.
Ново изследване на МВФ показва, че диверсификацията може да намали наполовина потенциалните загуби на БВП от прекъсвания на доставките. Производителите на автомобили и на други стоки са установили, че проектирането на продукти, които могат да използват заменими или по-широко достъпни части, може да намали загубите с 80 процента.
Диверсифицирането на износа може също да увеличи икономическата устойчивост. Политиките, които биха помогнали в това отношение, включват: подобряване на инфраструктурата, за да се помогне на предприятията да съкратят веригите за доставки, увеличаване на широколентовия достъп до интернет и подобряване на бизнес средата. СТО също може да помогне с цялостната си подкрепа за по-предвидими и прозрачни търговски политики.
Второ, да се увеличат съвместните усилия за справяне с дълга.
Около 60 процента от страните с ниски доходи са уязвими в значителна степен по отношение на дълга и някои от тях ще се нуждаят от неговото преструктуриране. Без решително сътрудничество за облекчаване на бремето им, както те, така и техните кредитори ще бъдат в по-лошо положение. От друга страна, връщането към състояние на устойчивост на дълга ще привлече нови инвестиции и ще стимулира приобщаващия растеж.
Ето защо Общата рамка за третиране на дълга на Групата на двадесетте трябва да бъде усъвършенствана незабавно. Това означава да се въведат ясни процедури и срокове за длъжниците и кредиторите и рамката да стане достъпна за други уязвими държави с висок дълг.
Трето, модернизиране на трансграничните плащания.
Неефективните платежни системи са друга пречка пред приобщаващия растеж. Да вземем например паричните преводи: средните разходи за международен превод са 6,3 процента. Това означава, че около 45 млрд. долара годишно се насочват към посредници — далеч от милиони домакинства с по-ниски доходи.
Възможно решение? Държавите могат да обединят усилия за разработването на глобална публична цифрова платформа — нова част от платежната инфраструктура с ясни правила, така че всеки да може да изпраща пари при минимални разходи и максимална скорост и сигурност. Тази платформа би могла също така да свързва различни форми на пари, включително цифрови валути на централните банки.
Четвърто, да се изправим срещу изменението на климата: екзистенциалното предизвикателство, което стои над всичко.
По време на конференцията за климата COP26 130 държави, представляващи над 80 процента от световните емисии, се ангажираха да постигнат нулеви нетни въглеродни емисии до средата на века. Трябва обаче спешно да преодолеем пропастта между амбициите и политиката.
За да се ускори зеленият преход, МВФ настоява за всеобхватен подход, който да съчетава ценообразуване на въглеродните емисии и инвестиции във възобновяеми енергийни източници, както и компенсации за засегнатите лица.
Прогрес за хората
Неоспорим факт е, че всички ние действахме твърде бавно, когато икономическата ни тъкан започна да се къса. Но ако сега държавите намерят начини да се обединят около тези спешни проблеми, които надхвърлят националните граници и засягат всички нас, можем да започнем да намаляваме фрагментацията и да укрепваме сътрудничеството. Има и някои обнадеждаващи признаци.
Когато пандемията настъпи, правителствата предприеха съгласувани парични и фискални мерки, за да предотвратят нова Голяма депресия. Международното сътрудничество беше от съществено значение за разработването на ваксини в рекордно кратки срокове. По отношение на корпоративното данъчно облагане в световен мащаб 137 държави се споразумяха за реформи, които да гарантират, че мултинационалните предприятия ще плащат своя справедлив дял навсякъде, където извършват дейност.
Миналата година членовете на МВФ подкрепиха историческото разпределение на 650 млрд. долара от специалните права на тираж (СПТ) на Фонда за укрепване на резервите на страните. Неотдавна нашите членове се съгласиха да създадат Доверителен фонд за устойчивост и стабилност, който осигурява по-дългосрочно финансиране на достъпни цени, за да помогне на по-уязвимите ни членове да се справят с изменението на климата и бъдещите пандемии.
В стремежа си към по-нататъшен напредък всички ние трябва да се придържаме към един прост ръководен принцип: политиките са за хората. Вместо да глобализираме печалбите, трябва да действаме така, че да локализираме ползите от един свързан свят.
Започнете от общностите във всяка страна, които загубиха от старата глобализация и изостанаха още повече по време на пандемията: инвестирайте в тяхното здраве и образование. Помогнете на разселените работници да придобият търсени умения и да преминат към кариера в развиващите се отрасли. Например, фирмите, които изнасят, плащат по-високи средни заплати. Същото важи и за зелените работни места.
Многостранните институции също могат да играят ключова роля в преоформянето на глобалното сътрудничество и да се противопоставят на фрагментацията, включително чрез по-нататъшно укрепване на тяхното управление, за да се гарантира, че те отразяват променящата се глобална икономическа динамика — предстоящият преглед на капитала и дяловете с право на глас на МВФ ще предостави такава възможност. Те могат също така да използват своята способност да свикват срещи и да увеличат максимално използването на разнообразните инструменти, с които разполагат. МВФ може да помогне, например, със своя набор от финансови инструменти, двустранно и глобално наблюдение и равнопоставен подход към всички наши членове.
Няма панацея за справянето с най-разрушителните форми на фрагментация. Но в сътрудничество с всички заинтересовани страни по неотложни общи проблеми, можем да започнем да изграждаме по-силна и по-приобщаваща световна икономика.
*****
Кристалина Георгиева (линк към биографична справка)
Гита Гопинат е първият заместник управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) от 21 януари 2022 г. В тази си роля тя наблюдава работата на персонала, представлява Фонда на многостранни форуми, поддържа контакти на високо равнище с правителствата на държавите членки и членовете на Управителния съвет, медиите и други институции, ръководи работата на Фонда по надзора и свързаните с него политики и контролира научните изследвания и водещите публикации.
Преди това г-жа Гопинат заемаше поста главен икономист на Фонда в периода 2019-2022 г. На тази длъжност тя беше икономически съветник на Фонда и директор на неговия отдел за научни изследвания. Тя ръководеше тринадесет издания на доклада „Световна икономическа перспектива”, включително прогнози за въздействието на пандемията Covid-19 върху световната икономика. Г-жа Гопинат е съавтор на „Документа за пандемията” относно начините за преодоляване на пандемията COVID-19, в който се поставят одобрени на световно равнище цели за ваксиниране на света и който доведе до създаването на Многостранна работна група, съставена от ръководствата на МВФ, Световната банка, СТО и СЗО, за да се подпомогне преодоляването на пандемията и създаването на работна група с производителите на ваксини за определяне на търговските бариери, пречките в доставките и ускоряване на доставките на ваксини за страните с ниски и средни доходи. Тя също така работи с други отдели на Фонда, за да установи сътрудничество с политици, учени и други заинтересовани страни във връзка с нов аналитичен подход за подпомагане на държавите да реагират на международните капиталови потоци чрез Интегрираната политическа рамка. Г-жа Гопинат също така помогна за създаването на екип по въпросите на изменението на климата в МВФ, който да анализира, наред с други неща, оптималните политики за смекчаване на последиците от изменението на климата.
Преди да се присъедини към МВФ, тя е преподавател по международни изследвания и икономика в икономическия факултет на Харвардския университет (2005-2022 г.), а преди това е асистент по икономика в бизнес училището „Бут” към Чикагския университет (2001-2005 г.). Нейните изследвания, които са фокусирани върху международните финанси и макроикономиката, са широко цитирани и са публикувани в много от най-добрите икономически списания. Г-жа Гопинат е автор на многобройни научни статии по въпросите на валутните курсове, търговията и инвестициите, международните финансови кризи, паричната политика, дълга и кризите на развиващите се пазари.
Тя е избрана за член на Американската академия на науките и изкуствата и на Иконометричното общество, както и за член на Групата на тридесетте. Преди това тя е била съдиректор на програмата „Международни финанси и макроикономика” в Националното бюро за икономически изследвания (NBER), член на икономическата консултативна група на Банката на Федералния резерв на Ню Йорк и гостуващ учен в Банката на Федералния резерв на Бостън. Била е и съредактор на настоящото издание на Handbook of International Economics, а преди това на American Economic Review и отговорен редактор на Review of Economic Studies.
Г-жа Гопинат е родена в Индия и е гражданка на САЩ и на Индия. Лауреат е на множество награди и отличия. През 2021 г. „Файненшъл таймс” я нарежда сред „25-те най-влиятелни жени на годината”, Международната икономическа асоциация я обявява за почетен член на Schumpeter-Haberler, Асоциацията по селскостопанска и приложна икономика я отличава с наградата „Джон Кенет Галбрейт”, а корпорация „Карнеги” я посочва сред „Великите (американски) имигранти”. Тя е включена в класацията на Bloomberg „50-те души, които определиха 2019 г.”, в класацията на Foreign Policy „Топ глобален мислител” и в класацията на списание Time „Жените, които преодоляха огромни бариери, за да станат първи”.
Г-жа Гопинат е носител на наградата Pravasi Bharatiya Samman, най-високото отличие, присъждано на индийци в чужбина от правителството на Индия, и на наградата за бележити възпитаници на Вашингтонския университет. През 2014 г. МВФ я обявява за един от „25-те най-добри икономисти под 45 години”, през 2012 г. е избрана за един от „25-те индийци с най-обещаващо професионално развитие” от „Файненшъл таймс”, а през 2011 г. е избрана за млад глобален лидер от Световния икономически форум.
Г-жа Гопинат получава докторска степен по икономика от Принстънския университет през 2001 г., след като е получила бакалавърска степен от колежа „Лейди Шри Рам“ и магистърска степен от Училището по икономика в Делхи и Вашингтонския университет.
Джейла Пазарбашиоглу е директор на отдел „Стратегия, политика и преглед” (SPR) в МВФ. В това си качество тя ръководи работата по стратегическите насоки на МВФ и разработването, прилагането и оценката на политиките на Фонда. Тя също така контролира взаимодействието на МВФ с международни органи, като Г-20 и ООН.